Завръщането на Белоглавия лешояд
Белоглавият лешояд (Gyps fulvus) е една от най-големите хищни птици, представител на разред Соколоподобни (Falconiformes), семейство Ястребови (Accipitridae). Той е палеарктичен тип, който гнезди в Южна Европа, Мала Азия, Синайския полуостров, Ирак, Иран, Афганистан, Пакистан, Казахстан, Индия. Тази величествена птица в предишното е била с многочислена популация, обитаваща скалисти места на всички континенти на Стария свят. В България изчезва към средата на XX в., само че след 1970 година се връща в Източните Родопи - по поречието на река Арда сред Кърджали и село Маджарово: през 1978 година е видяна една гнездяща двойка, до 1985 година са преброени 1–4 гнездящи двойки, апрез 2005 година двойките към този момент са 36. Птицата скитат в Южна България и мигрира по Черноморието (3–5 птици) и Софийското поле. Главните местообитания на белоглавия лешояд са скалисти региони в долините на огромни реки, най-често там, където се срещат вълци. Защитената птица гнезди колониално - до 10–12 двойки в огромни скални масиви, като от време на време сменя гнездовищата си. Известни са и единични гнезда (включително близо до пътища). Гнездата нормално се вършат на недостъпни скали, в непосрествена непосредственост стада копитни жиовтни. Обикновено женската снася 1 яйце през януари.
Белоглавият лешояд се храни главно с мърша. Деня прекарва в търсене на храна, планирайки на огромна височина, на практика незабележим за човешко око. Щом забележи мъртвец на умряло животно, птицата се спуска внезапно с полуприбрани криле. Когато един от лешоядите се спусне към плячката, останалите го последват незабавно и за доста малко време се събират всички представители на типа, обитаващи околната околност. Обичайни са борбите към натрупа на умрялото животно.
Белоглавият лешояд е тежка, рееща се птица и по тази причина мъчно излетява от равна повърхнина. При полет прибира шията си, навежда надолу глава и лети с редки махове на крилата. За разлика от американския си братовчед, той търси храната си не посредством обонянието, а посредством зрението си. Храни се главно с трупове на умрели животни – най-често бозайници и може да преживее без храна дълго време. Най-близък тип до величествения Белоглав лешояд е Черният лешояд (Aegypius monachus). Отрицателно настоящите върху числеността на типа фактори са отравянето, отстрелът, неналичието на храна, конфликтите в електропреносната мрежа, само че най-значимите фактори са намаляването на добитъка (особено след 1985–1989 г.), слагането на отровни примамки и утежняването на местообитанията вследствие на минна активност, залесяване, безпокойствие и други След 2004 година опасност са 40 вятърни генератора в Гърция, ситуирани до българската граница, в региона на прекосяването на птиците.
През последните години са подхванати редица ограничения за запазване на белоглавия лешояд. Той е предпазен по Закона за биоразнообразието. Включен е в Червената книга на България (1985 г.). Приети са национални и интернационалните правни ограничения, стратегия за поддържащи и възстановителни действия, мониторинг и поощряване на обичайното отглеждане на животни. Гнездовите залежи са оповестени за предпазени територии и предпазени зони по програмата " НАТУРА 2000 ". Сред ограниченията са опазването му е и предлагането за оповестяване на Източните Родопи за естествен парк. С огромно значение са акциите против потреблението на пестициди и токсини. Подготвя се реинтродукция и ограничения за опазването на типа, като основната самодейност е свързнана с разработване и използване на Национален проект за запазване. Важна мярка е и поощряване на пасищното отглеждане на животни като и компенсиране на вредите от вълци.
Инфо: www.e-ecobd.bas.bg
